Групата
Анджела Родел
Гриша Маникатов
Емануил А. Видински
Иван
Вълев
Иван Христов
Петър Чухов
Новини
Концерти
Музика
Поезия
Галерия
Медии
Връзки
Контакти
|
 |
"Снежни човеци"
(роман)
ИК Жанет-45, 2003 |
* * *
Какво да кажа за това момиче? Винаги е топла - като
завивка, държана близо до огъня. Движенията й са плавни и болкоуспокояващи.
Носи широки пуловери и тесни джинси, а понякога и къси поли. Обича да пали
цигара, но я забравя - между пръстите или в пепелника - докато гледа
разсеяно нанякъде.
Говори малко.
Посреща ме в кухнята. Направила си е кафе - в голяма чаша
със смешни къщички. Усмивката стои безропотно на лицето й.
- Не се обаждаш...
Проста констатация. Твърде проста за тези месец и
половина - два безмълвие от моя страна. Мира никога не ме търси. Единствено
онова писмо, което получих в София - така и не разбрах откъде ми е взела
адреса - и за което тя после се извини.
Зад добре измитите стъкла се вижда небето. Нищо особено -
синьо и празно.
- Не бях във форма... Ходих си и в отпуска...
Очите са много тъмнокафяви. И ме гледат снизходително.
Цигарата вие спирали от дим над пепелника.
- Искаш ли кафе?
- Нямаш ли нещо...?
Без да става, тя посяга към шкафчето над масата. Ръкавът
се смъква и виждам кожата й чак до лакътя - леко смугла, с едва нарисувани
косъмчета. Изважда бутилка водка. После бутилка джин.
Накрая уиски.
- А ракия?
- Ракията е в магазина.
Посягам да си сипя от уискито, но тя хваща ръката ми.
- Не, докато си с униформа!
Хайку на Петър Чухов
Още творчество на Петър Чухов в интернет:
Стихове,
разкази, приказки и пиеси в slovo.bg
Стихове,
хайку, кратка проза и преводи в liternet.bg
Стихове
и кратка проза в litclub.com
|
