Групата
Анджела Родел
Гриша Маникатов
Емануил А. Видински
Иван
Вълев
Иван Христов
Петър Чухов
Новини
Концерти
Музика
Поезия
Галерия
Медии
Връзки
Контакти
|
Когато келнерът ми донесе димящата супа -
сякаш извадена
от гърлото на вулкан -
навън здрачът пееше
с дрезгав скитнишки глас,
а дъждът му акомпанираше.
През две маси пепитен старец
гледаше интровертно в чинията си -
бастунът му, подпрян на съседния стол,
напразно се силеше
да разцъфне.
Телевизорът до бара
пръскаше парфюмиран смях
и в очите на момичетата
можех да видя целия свят -
само мене
ме нямаше!
Те имат басейн на покрива без комин,
плосък
като представата за земята преди Христа.
Тя е дебела, винаги се поти,
петната под мишниците й -
южни морета.
Той пали лулата, щом няма вятър,
нощем хърка като тревокосачка,
сънува децата как плуват в чадър
обратно към далечната Англия.
През това време луната скучае,
наподобява прозявка,
наметната с чернодробно небе
и един коминочистач слиза от нея
да се къпе в
басейна.
Отношението й към живота
се изчерпва с това
да диша.
Спи твърде дълго: сънят
е протекъл из цялата стая -
наводнил е часовника,
дърпа иконата
с Богородица и Младенеца.
Събужда се ужасена.
Постепенно идва на себе си
и си дава сметка - без много да бърза
някой се възхищава
на тялото й.
Уви, не е принц, тъй че тя
със съжаление заспива отново.
Такава огромна къща,
с кон да я обикаляш
или по-скоро с влакче на ужасите! -
помисли мъжът, докато влизаше.
- Да ти покажа ли стаята,
в която отглеждам обувките си? -
тя взе букета и го поведе.
Едва я настигаше, задъха се бързо,
накрая коридорът се изви като счупен крайник,
той видя зала със стотици обувки,
възкликна изумен, после изохка -
беше се блъснал в инвалидната й количка.
Тя беше дизайнерка, но каза,
че съблюдава Великите пости,
а те току-що бяха започнали.
Усилих музиката докрай,
ударих бутилката в пода,
пък тя - виж ти! - не се счупи.
- Не се ядосвай! - прошепна момичето -
лесно ще свикнеш с дрехите ми,
после дори ще ти липсват!
Във входа все по-рядко виждам
лица
и все по-често
снимки
графинята от третия етаж
остана в пощата
а лудият замина
с Христос да отпразнува Коледа
близначките
потънаха в небето
да търсят годеници
от леглото
съседката с изкуствения крак
се хвърля към екрана
там
краят на века минава
по Sunset Boulevard
Да си мъж
е вулгарно,
но все още престижно -
по-високият ръст,
дефинитивните мускули,
косматата оранжерия,
осребрила плътта.
- Аз съм мъж! -
казва той, когато си ляга,
но гласът му е толкова слаб,
че онази спяща красавица
в дълбините на тялото му
въобще не го чува.
Хайку на Петър Чухов
Още творчество на Петър Чухов в интернет:
Стихове,
разкази, приказки и пиеси в slovo.bg
Стихове,
хайку, кратка проза и преводи в liternet.bg
Стихове
и кратка проза в litclub.com |
