Ще се опитам да напиша една прегледна и среднодосадна автобиография.

Роден съм на 23.06.1961 г. в София.

Завършил съм 15 гимназия в софийския квартал "Надежда", където бях даден на отглеждане при баба и дядо /тогава имаше само "Надежда" 1 и "Надежда" 2, е, моята беше "Надежда" 2/.

Наложи се да прекарам 2 години и 11 дена в Карлово, носейки недотам красивата и удобна униформа на БНА /българската, тогава народна, армия/. Там обаче не си губих времето само с атакуване на баирите, но се запознах с няколко важни за моя живот хора и започнах да свиря в рок групата на поделението, която нарекохме със странното име "Безкрай". Докато бях войник излезе и моята първа публикация - навярно с това един ден ще ме помнят потомците - стихотворението "В мавзолея на Ленин", на страниците на вестник "Народна армия" /сега, както можете да предположите, "Българска армия"/.
След като се уволних, влязох да уча в Държавния библиотекарски институт и за мое учудване го завърших.

После с Венци Дреников, с когото бяхме свирили в казармата, създадохме /какъв глагол, а?/ група "Субдибула". Няколко години бяхме група към Софийския университет, което ни караше да бъдем интелектуални, а мен лично ме накара да започна да уча социология, което и правих доста дълго и подробно - дипломирах се чак след десет години, в което, предполагам, ще кажете, няма нищо лошо. През това време имахме много концерти из София и страната, та чак и в чужбина - веднъж в Прага и веднъж в Киев. Със "Субдибула" издадохме грамофонна плоча от поредицата BG рок /по една страна заедно с група "Орион"/ и след това няколко албума, но повече подробности по този въпрос могат да се видят на сайта на групата www.subdibula.com . Аз само мога да кажа, че този период от живота ми беше един от най-................../сложете каквато искате дума тук, изразяваща много, много положителни емоции/!

Свирил съм също и със Стенли - ако сте слушали албума "Пътят към храма", там и аз имах възможността /честта, щастието?/ да се набъркам. Автор съм и на няколко текста на негови песни от по-късен период /"Транс", "Студено цвете", "Деца под звездите"/. Друг човек, предполагам, който ви е известен и с когото сме си мешали шапките, е Кембъла. Свирил съм с него в "Тутакси" и заедно сме записали един макси сингъл /"Нейсе"/ и два албума /"Бива" и "Туй-цък онуй-цък"/.

Така, сега накратко да очертая и литературните си митарства.
След вече споменатата публикация от казармата дълго време си мълчах и чаках признание, но, странно, то не дойде. И се наложи да запретна ръкави.
От 1993 започнах да публикувам във всевъзможни литературни /и не толкова/ издания. На бърза ръка издадох известен брой книги - "Градината на слабата реалност" /1995/, "Руни" /1998/, "Мулето на Педро" /1999/, "Провинции" /2000/, "Малки дни" /2002/, "Снежни човеци" /2003/, "По-скоро никога" /2004/.
Получих и награди, ще спомена само няколко - Специалната награда за нов български роман "Развитие" /2003/, Голямата награда на I конкурс за SMS поезия /2004/, Славейкова награда /2005/.

Участвах и участвам в много литературни пърформанси, работилници и други занимателни начини да се прави и популяризира литературата /например в проекта-пърформанс на Британски съвет /България/ - “Литература в действие”, съвместно с британски автори /2002/, в семинар за преподаване на творческо писане, организиран от Британски съвет /България/ и воден от британски автори /2004/, в инициатива "Литурне" и др./

Автор и водещ съм на проекта “Трубадурски двубои”, осъществяван от м. ноември 2005 ежемесечно в клуб “Бялата ръкавица” към арт център “Алтера” и сп. “Алтера”.

От 2005 съм ръководител на литературен клуб “Дамаскин” към читалище “Петър х. Берон” - София.

През юли 2006 преподавах "Кратки литературни форми" в Лятната школа по творческо писане, организирана от Нов български унивеситет - София.
От август 2005 публикувам /съвместно с худ. Марица Колчева/ комиксовата поредица “Гъвко и Мръвко” на страниците на в. “Труд”.

Пиша хайку на английски и публикувам в едни от най-престижните печатни и онлайн англоезични издания за хайку - Haiku Presence /Англия/, Frogpond /САЩ/, Ginyu /Япония/, World Haiku /Япония/, Mainichi Daily News /Япония/, Full Moon /САЩ/, Simply Haiku /САЩ/, Roadrunner /САЩ/, Haikuworld /САЩ/, tinywords /САЩ/ и др.

Включен съм в много антологии, издадени в България и в чужбина. Превеждан съм на английски, френски, немски, японски, руски, чешки, унгарски, сръбски, хърватски, словенски, македонски. Член съм на Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб “София”, на Световната хайку асоциация и на Музикаутор.

Надявам се, не съм станал досаден. Ако тази биография ви се вижда прекалено дълга, то следващия път, когато се поинтересувате от мен, можете да видите по-кратки и семпли варианти в литературните сайтове, линкове към които има в нашия сайт. Ако пък искате нещо допълнително, ще трябва да ми пишете на
petargologan.net и аз ще се опитам да удовлетворя интереса ви, доколкото мога.

Засега чао и приятен ден, седмица, уикенд или каквото се задава там!