През 1996 година името ми беше вписано в почетната книга на Габрово „за принос в духовния облик на града”. Този факт ме изпълни с такова самочувствие, че реших да кандидатствам режисура в театралната академия. Тук обаче, бях жестоко порязан! Продължих да уча литература в София, но желанието ми да общувам с публика не угасна и през 1998 заедно с японеца Шинджи Ивасаки (тамбура) основах етно група „Палеотолозите”. С Шинджи живеехме в един блок, свирихме често и се разбирахме с един поглед. През 2001 г. заедно с „Палеонтолозите” записах албума „Опит за запомняне”. Същата година излезе моята книга със стихове „Сбогом, деветнайсти век”, за която получих първа награда от Национален конкурс за дебютна литература "Южна пролет". Това окончателно наклони везните в полза на литературата.

През 2003 г. попаднах в казармата, в село Щръклево. Тук бях обикновен охранител, но никой не подозираше, че докато обикалях в кръг около една цистерна с „пълно бойно”, в главата ми се роди идеята за моята втора книга – „Бдин”. Същата година се уволних. През 2004 г. „Бдин” беше факт и се радваше на голям интерес от страна на литературната критика. Тогава започнахме да свирим с Петър Чухов, а по-късно към нас се присъединиха Анджела Родел и Емануил А. Видински. Така се роди група „Гологан”. Моята еволюция премина от джаз към етно и окончателно се втвърди в рока. Не знам доколко влияние за това оказа Българската армия. През 2005 г. албумът „Опит за запомняне” излезе в издателство „Стигмати”. В момента с група „Гологан” участваме в множество музикално-литературни пърформанси, четения и концерти, на които фенките скубят косите си и раздират тениските си.

За живота, какво повече? Повече за мен можете да научите на: http://liteos.de/ivan_hristov