Здравейте.

Роден съм през месец юни 1978 година в красивия град, чието име нося. Там живях до седмата си година, когато тръгнах на училище в София. И така до шести клас, след който поех с баща си към Германия. Първо половин година в град Хале (градът на Хендел между другото) заедно с родителското тяло, а следващите три години в един пансион на шейсетина колометра оттам. Тези три години са може би най-важният период в живота ми – едно, че станах до голяма степен това, което съм сега, второ, че намерих най-добрите си приятели, което е валидно и до днес, и трето, че срещнах първата си любов, за която имам щастието от три години да съм женен :-) Четвъртото е, че научих немски, което е голям късмет, защото с присъщия си мързел едва ли щях в България да усвоя който и да е чужд език толкова добре.

След завръщането ми в България учих в Немската Гимназия “Константин Гълъбов” в София, а след това Славистика и Германистика в Университета “Св. Кл. Охридски”. След завършването си станах редовен докторант по западноевропейска литература в същия ВУЗ.

Активно и социално с музика и литература започнах да се занимавам в началото на настоящето десетилетие, когато пишех редовно за вестник “Култура” музикални рецензии за събития и албуми, както и материали за литературни мероприятия. По-късно (2005-2006) водех музикалната рубрика на в. “Литературен вестник” Музайка. През март 2005 излезе и дебютната ми книга – “Картографии на бягството” (16 разказа и 1 стихотворение), към която имаше по-голям интерес от колкото сам очаквах. С тази книга бях номиниран за наградата “Елиас Канети” (2005), а също така благодарение на нея имах пърформанс (заедно с Тодора Радева) на фестивала “Аполония” (2005).

Към група Гологан се присъединих в края на 2004-та година на представянето на книгата “Бдин” на Иван Христов.

Ами толкоз.

Ако има нещо – emanuilgologan.net

Приятно четене и слушане.