Групата
Анджела Родел
Гриша Маникатов
Емануил А. Видински
Иван
Вълев
Иван Христов
Петър Чухов
Новини
Концерти
Музика
Поезия
Галерия
Медии
Връзки
Контакти
|
 От
преди когато мога да си спомня, винаги съм пяла – поне така ми казва
майка ми! Тя разказва, че още когато съм била мъничко дете в кошара,
всяка вечер съм заспивала, пеейки и опитвайки се криво-ляво да танцувам,
като съм се клатила напред и назад в ритъма на собствената си музика.
Всяка сутрин тя намирала кошарата на другата страна на детската стая,
закарана там благодарение на моите музикални старания. Надявайки се, че
моят музикален ентусиазъм ще има някакъв по-хубав резултат освен
издраскания паркет, моите родители ме пратиха на уроци по пиано, още
като бях в първи клас. Но макар че се мъчих с пианото години наред,
пеенето оставаше страстта ми и зарязах тези сонатини на Клементи,
избрани от учителката по пиано, и ги заместих с една книга с песните на
Дюк Елингтън, които без да съм слушала оригиналните записи, пях
възторжено с пълен глас...
След много пеене в ученически хорове и дори един кратък стаж като певица
в една пънк-рок група, най-после намерих истинското си музикално
призвание, когато бях в първи курс в Йелски Универститет. Тогава учих
руски език, и реших да стана член на Йелски славянски хор, един женски
състав, който изпълнява народни песни от цяла източна Европа. На първата
репетиция като чух първия тон от записa на „Мистерията
на българските гласове”, абсолютно и окончателно се влюбих в българското
народно пеене. До тогава, въпреки постоянните забележки от американските
ми хорови диригенти, винаги бях пяла със силен, гърлен глас, и се
отказах да използвам слабия фалцет, толкова популярен в западното хорово
пеене. Когато чух силните гласове на великите български певици, цялата
ми душа резонираше и разбрах: това е музиката, която съм търсила,
която трябва да пея! Любовта ми към българската народна музика бързо се
превърна в мания. Аз изоставих руския език и започнах да уча български,
дирех от къде ли не записи на българска народна музика и ги слушах
непрекъснато. След първото ми приказно пътуване в България през 1995 за
събора в Копривщица, разбрах, че беше абсолютно необходимо да остана за
по-дълго време в тази прекрасна страна. След като завърших Йел,
спечелих стипендия „Фулбрайт” и следвах българска филология в Софийски
университет през 1996-1997 г.
След като се върнах в Щатите през 1997 г. и завърших магистратура по
езикознание в Университет на Калифорния, Лос Анджелис, реших, че
българската музика, която вече беше центъра на духовния ми живот, не
може да остане периферна в академичните ми интереси. Вече бях създала и
дирижирала един български женски хор „Супердевойче” в университета и бях
пяла в една група за балканска музика „Бакшиш Бойс” в Лос Анджелис, и
все повече се занимавах с музика. Така се прехвърлих от езикознание в
етномузикология и отново завърших магистратура. През това време, имах
честта да уча интензивно с голямата българска певица Цветанка Варимезова,
която преподава в университета. През 2005 г. учих отново в България,
този път като специализантка в Академията за музикални, танцови и
изобразителни изкуства в Пловдив. Там направих изследване за
докторската ми дисертация и учих народно пеене при д-р Светла Станилова
и тамбура при майстора Владимир Владимиров.
През тази година се запознах с Иван Христов и Петър Чухов на един купон.
Tяхната уникална комбинация между фолклор и
рок веднага ме привлече като фолклористка и като стара рокаджийка.
Винаги бях мечтала да съединя моите два най-любими музикални стила,
българския фолк и американския рок. Аз се включих в техния джем-сешън,
и оттогава свирим заедно. Сега внасям и елементи от американската
народна музика в нашите парчета, за да разнообразня стила още повече. От
пролетта на 2006 г. вече живея в София и продължавам да пея и свиря с
момчетата от група „Гологан” и да пиша дисертация на тема „Българското
народно пеене”.
|
|
